Приятелю или противнико, не го обявявай никъде. Пленник съм, стоя тук, подчинен на вътрешните си думи.

„Поетът рано или късно ще влезе в конфликт с обществото или групата и ще последва – основно – един от трите пътя: Или ще критикува правителствата и лидерите на партиите, или ще се затвори в стъклената си кула, или ще се примири и ще стане конформнист... За мен истински поети са онези, които избират първия път. Дори бих казал, че считам потенциални поети всички онези, които, както казва Кант, „имат ума и смелостта да го използват без ръководството на никого““. Арис Александру от интервю за Рено Апостолиди, списание Еикони, 1959

Арис Александру започва своя път в литературата като поет на 24 години с книгата Още тази пролет (1946) и продължава да пише стихотворения през целия си кратък живот, белязан от изгнания, затвори, разочарования и самоизгнание.

Осемдесет експлозивни стихотворения, „пътни знаци на едно пътуване“ според поета, от политическа ангажираност до отхвърляне на всяка догма, които остават актуални и озаряват, понякога иронично, пукнатините на човешката тревога.