Рафаел (1483–1520) се счита за най-важния художник на италианското Високо възраждане заедно с Микеланджело и Леонардо. В краткия си живот той създава около сто картини и множество фрески, включително девет цикъла фрески, върху ненадминато разнообразие от теми – от чувствени женски красоти, антични митове и портрети на богати римляни и църковни достойници до исторически цикли и библейски сцени.

Той е автор на олтарни картини, както и дизайнер на гоблени за Систинската капела. Неговата Систинска Мадона е една от най-често възпроизвежданите религиозни картини на всички времена. Рафаел беше неуморен ученик, за когото нямаше застой, нито повторение на изпитани решения, а само постоянен напредък на неизчерпаемо въображение.

Той преобрази своя централна тема, визионерското преживяване на божествената благодат, в видима картинна реалност. Зрелите му творби в Рим, и най-вече фреските във Ватиканския дворец, му осигуриха място в историята на изкуството. Възхищаван още приживе като най-модерен художник на своето време, майсторството на Рафаел проправя пътя към маниера и бароковата епоха.