Книгата подчертава една социална и политическа теология, която не остава отделена от обществото и неговите проблеми. Напротив, тя се пробва и трансформира, когато среща културата с многобройните ѝ изрази и идентичности, които понякога включва, друг път (пре)оформя и понякога изключва. Чрез тази среща се разкриват напреженията, възможностите, но и пределите на теологичната реч в публичната сфера.

От връзката между теология и литература до съвременните форми на политическа теология и теориите за пола, от феминистката критика и женските и мъжките идентичности до понятието „елинортодоксалност“ и напреженията вътре в православната традиция, главите в книгата разглеждат динамичната и често двусмислена проява на религията в публичното пространство.

Особено внимание се отделя на учебния предмет Религия и предизвикателствата, с които е изправен през последните две десетилетия: институционалните реформи, обществените конфликти, половите и културните чувствителности, които са се появили, както и въпросите относно ролята на теолога-учител днес.

В този контекст теологията е призована да се изправи пред своята обществена отговорност, не като затворена система от убеждения, а като критична, диалогична и педагогически освободителна реч.