Проучването на османската реалност, с която новогръцката история е толкова тясно свързана, изисква да я поставим в историческото съществуване и развитие на ислямския свят, като същевременно идентифицираме нейните специфични характеристики и нейния принос за неговото развитие. Но за да направим това адекватно, трябва да опознаем Исляма в неговата същност, както на теория, така и на практика. Тази задача сме поели да изпълним, като имаме предвид, че познанието и разбирането на историческия Ислям днес е предпоставка за правилно оценяване на важни международни събития.

В предговора на книгата се разглежда предислямската реалност в югоизточното Средиземноморие и Близкия изток, по-специално начинът, по който ранната Византия и Сасанидска Персия са се отнасяли към населението с различна вяра. Въз основа на това изследване могат да се изведат основни елементи за сравнение на политиките, които са прилагани от посочените структури и от ислямската територия.

В първата част на книгата се изследва историческото възникване и бързото разширяване на Исляма, формирането на неговия свещен закон и установения ред, който мюсюлманите налагат на подчинените немюсюлмански населения до епохата на селджуците. Покоряването на Мала Азия от османците, падането на Византия и режимът за интеграция и живот на немюсюлманските населения – особено на гръцките православни – под османския Ислям са темата на втората част на книгата.

Детайлно се изследва въпросът за милетите, режимът на църковните привилегии и подчиненото положение на зиммите (раята).