Два велики града. Едно ожесточено съперничество. Безброй неизказани истории.

Атина и Спарта бяха двата големи играча в Древна Гърция. Обединени, те помогнаха на гърците да победят великото персийско нашествие. Разделени, те разпространяваха конфликти и разрушения из източното Средиземноморие. Те не бяха просто съперници за власт, а противоположни културно и идеологически: Атина беше насочена навън, радикална демокрация с морска империя, докато Спарта беше милитаристична, строго дисциплинирана и брутална. И двата града бяха експерименти за управление на държава, олицетворявайки крайните стремежи на гърците към превъзходство.

Това е история за политика и война, но и за култура. В Атина философите разчленяваха физическия и морален свят, писателите създаваха комедии и драми, а нови идеи изпълваха града. Атина можеше да бъде вулгарна и жестока, но никоя друга държава никога не е позволявала на хиляди граждани свободно да обсъждат законите си. Спарта беше иновативна по друг начин, с общество, разделено на строги класови групи и с изумителен акцент върху военната подготовка. И двата града бяха парадокси – едновременно изключително подредени и изненадващо склонни към жестокост.

Атина и Спарта разказва забележителна история за драмата и крайностите в човешкото поведение. Той черпи от древни източници и съвременни открития и разполага с широка гама от герои – държавници, законодатели, подстрекатели, философи, художници, куртизанки, съпруги и герои. Историята на тези градове наистина е микрокосмос на човешкия опит, във всичката му чудатост и ужас.