Начинът, по който разбираме старостта, е много различен от начина, по който я изживяваме самите ние, когато остаряваме, и това различие съществува във всички култури и през всички исторически периоди.

Старостта се превръща, по същество, в своеобразен критерий за всяка култура и всяка епоха, особено активен в днешната социална организация. Терминът „новата старост“ се появява през текстовете на тази книга, базиран на многостранния подход на философията, психоанализата, изкуството и историята.

Сърцето на книгата обаче са преживяванията и опитът на всички нас, които днес изживяваме старостта, както и на тези, които са я преживели преди нас. Ето защо това е една политическа книга, защото говори за промените, които са необходими, за да бъдат премахнати потисничеството, външното определение и изключенията, които се упражняват върху възрастните хора — и то по различен начин спрямо всяка страна.

Социалното възприятие и закрила се преразглеждат, епистемологията се преструктурира, гериатрията следва нови пътища, но в тази книга Хлои Колири твърди, че е необходимо нещо много по-значимо, нещо, което ще повлияе на съдбата на нашия вид, сред всички други същества.

Много възрастни мъже и жени показват пътя в това пътуване: Спиноза, Хьолдерлин, Фройд, Лакан, Ференци, дьо Бовуар, Лус Иригарей, Бътлър, Хирошиге, Микеланджело, Арендт и др. Защото късметлиите остаряват...