Татковците са като парчета мрамор – гигантски кубове, добре полиран с жилки и фуги – поставени точно в центъра на вашия път. Те ви преграждат пътя. Не можете да ги прескочите, нито да се изплъзнете покрай тях, докато не станат минало. Те са „миналото“ и вероятно и изплъзването, ако разгледаме „изплъзване“ като удобното движение, което прави човек, за да премине незабелязано или да остане непокътнат. Ако се опитате да заобиколите единия, ще установите, че друг (който хитро намига на първия) се е появил мистериозно напречно на пътеката. Или може би е същият, който се движи с бързината на бащинството.