От въвеждащото бележка „Майка ми работеше като билетопродавачка в кино и много пъти, когато нямаше къде да остави мен и брат ми, ни водеше със себе си на работа. Когато филмът беше „подходящ“, гледахме екрана послушно и омаяни. При „неподходящите“ ни намираше в кабината на оператора на прожекционната машина, докато свърши филмът. „Кино Рай“. Почти точно срещу киното имаше будка за куклен театър с Карагьоз. Във витрините имаше черно-бели снимки от едната страна, а срещу тях – един пъстър свят върху платна и шперплат. Даже не знам как започна тази договаряне, децата на куклените актьори да заемат нашето място в киното, а ние да преминаваме на другата страна на улицата, вътре в оградения двор с жасмини. … Изминаха доста години, трудни, но и красиви, докато станах студент в Академията за изящни изкуства в Рим. След като преминах преди голямото училище на Доксіадис с много добър успех, нямах затруднения в предметите си в Академията, което ми оставяше много свободно време. Когато не скитах из града, посвещавах много часове и безсънни нощи, за да рисувам и после да издълбавам фигури и декори на Карагьоз върху картон. Заниманията ми с театъра на сенките бяха в апогея си по онова време. В един от уроците по гравюра ни поискахме да нарисуваме тесте таро, както го си го представяме. Освен някаква неяснота, нямах идея какво са таро. Купих съответни книги и няколко тестета, за да се информирам, но пак не намирах формата, която да дам. Това, което търсех обаче, беше, както обикновено, пред очите ми, на масата, между „стърготини“ от картон, бои и рисунки върху оризова хартия…“