И колкото повече приближавахме врага, колкото повече чувствахме как дивият час настъпва, толкова по-силно желаехме и горяха нашите вътрешности, сърцето се вкамени в нас и кожата ни закаляваше като дърво и беше в онзи момент сякаш устните ни никога не са се усмихвали, сякаш сърцето ни никога не е било докоснато от нежност и любов...