Когато разкопките в Помпей за първи път бяха поставени на научно археологическо основание през 19-ти век, братята Фаусто и Феличе Никколини бяха близо и готови да реагират. Използвайки нововъведената техника на цветна литография, те документираха сградите, фреските, статуите, както и най-обикновените всекидневни предмети от града, погребан за едва 24 часа от катастрофалното изригване на Везувий и запазен повече от 1600 години под покривка от вулканична пепел.

Целта на Никколини беше да илюстрират всички аспекти от живота в античния град. Тяхната публикация, Le case ed i monumenti di Pompei („Къщите и паметниците на Помпей“), издавана на части между 1854 и 1896 г. в Неапол, представяше над 400 цветни илюстрации, които не само показваха гледки, карти и планове на града и неговите обществени сгради, но и предлагаха безпрецедентен достъп до частните жилища на Помпей. Те разкриваха изумителните боядисани стенни декорации, които украсяваха тези дълго погребани обиталища, техните сложни произведения на изкуството и практичните предмети за всекидневна употреба, създавайки жив образ на всяка къща като истинско домашно пространство.

Освен това „анимирани“ представяния визуализираха ежедневието в работилниците, таверните и магазините на Помпей, на неговите обществени площади, както и в неговите храмове, театри и бани. Този прецизен факсимиле възражда изключителното достижение на Никколини със селектирани цветни илюстрации и два въводни есета, поставящи проекта в съвременен контекст и представящи историческите дейци на разкопките във Везувий.

Освен това изследваме забележителното влияние, упражнено от помпейското изкуство — и от зловещите гипсови отливки на жертвите на изригването — върху визуалните изкуства. В живописта, скулптурата и интериорния дизайн проследяваме наследството на Помпей в творчеството на Робърт Адам, Антон Рафаел Менгс, Анжелика Кауфман, Жан-Огюст-Доминик Инgres, Лорънс Алма-Тадема, Пабло Пикасо и Джорджо де Кирико, чак до съвременните майстори Дуейн Хансон и Джордж Сегал.