Монографията се занимава с нормативната, но и с по-широката рамка на трансплантациите. Тя се фокусира върху условията, които правят допустимо изключителното прибягване до трансплантационния процес, задълженията на донорите и получателите на органи и на лекарите. Основните правни, медицински и биоетични проблеми, които възникват от вече широко клинично приложение на трансплантациите, са общи за всички правни системи, както се извежда от основните моменти на важни чуждестранни решения, които са цитирани.

Задълбочаването и разбирането на задълженията на лекарите и другите здравни специалисти, участващи в сложния процес на трансплантациите, може да ги насочи да предоставят необходимата информация и да се уверят, че са получили валидното съгласие на страните, за да се предпазят от въпроси, свързани с гражданската отговорност. Юристът ще установи засилване на задълженията на лекаря в трансплантационния процес в контраст с обичайните задължения на лекаря.

Съставянето и представянето на теоретични виждания, съдебнопрактически данни и елементи от взаимно свързани в трансплантациите научни области (право, медицина, биоетика, религия, философия) и тяхното сравнително правно теоретично възприемане предоставят изводи за юристите и лекарите в един постоянно развиващ се процес.