През април 1951 г., за три седмици, Джак Керуаk написа първата версия на На пътя - машинописана с единично разстояние, без параграфи, на осем листа тънка хартия, които след това свърза помежду си, за да образува руло. "Рулото" представлява "без съкращения" версия на шедьовъра на Керуаk - необработен, див и открито сексуален, в сравнение с преосмислената версия, публикувана през 1957 г. Първоначалният ръкопис е най-характерното постижение на Керуаk - и едно от най-важните, най-известните и най-провокативни доказателства в историята на американската литература.

"[...] това е смисълът на На пътя. Какво ни казва неговият разказвач, Сал Парадайз? "Единствените, които струват за мен, са лудите, тези, които полудяват да живеят, да говорят, да се спасят, които жадуват всичко в един и същи момент, тези, които никога не се прозяват или не казват банални неща, а които горят, горят, горят като митичните жълти римски свещи [...]". Търсенето води Сал по пътя към Денвър и Сан Франциско, Лос Анджелис, Тексас и Мексико, понякога с Дийн, неговия герой-светец, понякога сам.

[...] Има моменти в На пътя, където писането има толкова красота, че почти ти спира дъха. Има описание на пътуване с автомобил из цялата страна, което много напомня на пътуване с влак, което разказва Томас Уулф в За времето и реката. Има детайли от пътуване до Мексико (и интерлудия в мексиканско бордео), които са едновременно ужасяващи, нежни и смешни. И накрая, има описание на джаз, което няма аналог в американския роман, нито по прозорливост, нито по стил, нито по шедьовърната си техника. На пътя е велик роман!"

(в. New York Times за първото издание) "Романът, в който се е развил На пътя, безспорно е бил книгата, от която младите хора са се нуждаели през 1957 г., но простият и непретенциозен първоначален ръкопис е живата версия на нашето време [...]. Шокиращ текст".

(Люк Сант, New York Times Book Review за оригиналния ръкопис)