Консерватизмът обикновено се разбира като идеологическо течение, което се е родило като противоречие на Френската революция и нейните буржоазно-либерални идеи. В това забележително изследване, което се превежда тук за първи път на български, Панайотис Кондилис показва как, напротив, консерватизмът трябва да се разбира по много по-широк начин, като цялостна идеологическа и социалнополитическа реакция (на по-висшите слоеве) на предмодерното общество срещу неговото разпадане, което първоначално е белязано от възникването на новото централно държавно устройство, а по-късно е завършено с изместването на селскостопанската икономика от индустриалната-капиталистическата.

След окончателното разпадане на предмодерното общество, представителите на консерватизма се съюзяват с либералите, някогашните си непримирими врагове, срещу радикалната демокрация, която от своя страна просто радикализира либералните идеали, като в същото време адаптира за целите си модели на консервативна критика срещу капитала.

Консерватизмът отдавна е мъртъв, казва Кондилис; той е умрял заедно с епохата и обществото, което го е произвело. Благодарение на цялостността на перспективата си, книгата представлява синтетично историческо представяне на основните идеологически и политически развития, които белязали новите времена, от самото им начало до 20-ти век.