От създаването на съвременната гръцка държава, много хора са се занимавали с живота и действията на младия завоевател, независимо дали са били официални или аматьорски историци. За съжаление, тази библиография е игнорирана в чужбина.

Сега тя е игнорирана и в страната от по-младите историци, и така гръцката четяща публика продължава да бъде хранена с чужди "измислици" за Александър, написани от историци, които вече не могат да четат древните източници в оригинал, които са напълно невежи за гръцката библиография, и то по скандален начин - поради пълна или частична липса на знание на гръцки. И така неща, които са били написани за Филип или Александър преди сто години от гръцки историци, се считат за "открития", когато са написани от чужди историци. Характерен пример е книгата на Иън Уортингтън "Филип II Македонски" (Yale University Press, 2008 стр. 303). Тази книга, с централното "предложение" на фразата на Теопомп, че Филип е бил най-великият крал, който Европа е произвела, представя възгледи, които са били написани от десетки гръцки историци, известни и неизвестни, но чиито трудове никога не са били преведени и публикувани в чужбина. В крайна сметка, ние гръцките историци знаем - поне по-старите - как да четем древните директно от оригинала - и не от изкривени преводи -, също знаем, поради нашите езикови умения, как да се отнасяме към най-важните чужди историци, съвременни и стари, докато тези "велики" - въпреки че се занимават с въпроси на гръцката история - провокативно и арогантно игнорират нашата работа, и така в най-добрия случай повтарят това, което е било казано - и се казва - от гръцки историци и в най-лошия случай попадат в такива исторически грешки, че един стар гръцки гимназист би се срамувал. Наскоро, критиката на Статис Апостолидис в "Елефтеротипия" подчерта безброй грешки в много рекламирана чужда история за Александър, която ние, обаче, нито игнорираме, нито презираме. Каквото ценно съдържа, го използваме.

Поради тази причина, в настоящото писание, основният фокус ще бъде върху древните автори, тези, които са писали нещо за Александър, не с прости препратки, а с цели откъси, придружени от верни филологически преводи, за да се избегнат недоразумения. Вторият фокус ще бъде върху гръцките историци, и това не от шовинизъм, който е чужд на характера на писателя, а от чувство за справедливост. Те са великите игнорирани. И естествено, третият - но не последен - фокус ще бъде върху чуждите историци. Последната дума ще бъде наша, които носим отговорността за настоящото писание.