В наградената си дисертация "За свободата на волята" Шопенхауер поставя този централнен и винаги актуален философски проблем в задълбочен, оригинален, завършен и същевременно разбираем анализ.

С това той показва как човешките действия се определят от действието на мотивите върху неизменния човешки характер с необходимост, също толкова неотменима, колкото и тази, която определя останалите явления в света.

Той допълнително разкрива откъде идва заблуждението, че човешката воля е свободна. С тези последици обаче, човешката свобода не се отменя, а се премества в трансценденталното поле на разумния характер.

Настоящата дисертация е едно от най-обемните произведения, които обграждат основната работа на Шопенхауер и развиват по-дълбочинно от нея централния философски въпрос. Задълбоченият анализ, на който е подложен тук въпросът за свободата, продължава и днес да представлява неослабващ интерес.