И все пак Русия – или по-скоро царят – реши да построи линията. Причините за това паметно решение, както ще видим, не се коренят в някаква логична оценка на икономическите ползи от изграждането на железопътната линия, а по-скоро в личните мотиви на царя и в неговата оценка за военната и политическата стойност на проекта. Предимството да бъде абсолютен владетел, без нуждата да отчита общественото мнение или да обръща голямо внимание на опасното състояние на държавната хазна, му даваше силата да прави такива неща. Неговата дума беше закон и за щастие имаше способни помощници, главно Сергей Витте, неговият министър на финансите, за да доведе делото до край.