Renos I. Apostolidis

Ренос Апостолидис (1924-2004). Ренос Апостолидис е роден в Атина, син на журналиста Херакъл Апостолидис, който е бил главен редактор на няколко атински вестника, директор на Енциклопедията Пирсос и директор на Националната библиотека (1945-1959), и Елпиники, по баща Замбели. Завършва начално училище през 1935 г. и завършва гимназия Варвакейо през 1941 г., където организира ученическа стачка на 28 октомври 1941 г. По време на германската окупация остава неангажиран. Учи в Катедрата по история и археология на Атинския университет, като завършва през 1950 г. Още като студент по време на Гражданската война служи като войник на държавния фронт. Веднага след дипломирането си работи единадесет години като учител по древногръцки и новогръцки език, история и латински в частни атински гимназии. Сътрудничи с държавния офис за чуждестранна преса, Дирекцията за чуждестранна преса, Главната дирекция по пресата на Министерството на председателството и Националната радио фондация. През 1960 г. получава наградата за проза от Министерството на образованието за творбата си "Истории от южните брегове". Литературният му дебют е през 1944 г. с публикуването на есето му "Кайрос" в списание "Грамата" и издаването на творбата му "Три станции на едно пътуване" година по-късно. Допринася за много вестници и списания в столицата като писател ("Елефтерия", "Ники", "Ейконес", "Гносес", "Неотерон Лексикон Илиу", "Анехартитос Типос" и др.) и като критик ("Грамата", "Фоитики Фони", "Делтион ту Вивлиу", "Киклос", "Кохлиас", "Неа Естия", "Неои Ритми", "Неес Ейконес", "Етнос", "Етникос Кирикас" и др.). От 1951 г. поема ролята на главен редактор и критик на списание "О Айонас Мас", а през 1959 г. основава списание "Неа Елиника" заедно с баща си, от което изразява критичната си позиция срещу литературното поколение от 30-те години. През 1964 г. е осъден на две и половина години затвор, от които излежава три месеца, заради воденето на група крайнодесни лица в Парламента. По време на диктатурата на Пападопулос налага серийното публикуване на "Антология на съвременните гръцки разкази" в тогавашните вестници, което е прекратено от цензурата заради новелата му "О А2". След диктатурата продължава да критикува от страниците на списание "Тетрамина" до 1979 г. Ренос Апостолидис принадлежи към гръцките прозаисти от следвоенното поколение. Ключова черта на творчеството му е доминирането на авторовата интервенция в наративния поток и изразяването на личното му мнение и перспектива към мита по директен начин. Основният източник на темите му е периодът на германската окупация и гръцката гражданска война, исторически събития, които той включва в разказите си, използвайки и коментирайки ги както за критика на негативните им въздействия, така и за подчертаване на екзистенциалната безизходица, в която водят героите му. В по-късните си творби той се обръща към съвременната си реалност, като същевременно запазва възгледа си за предшествуващата роля на Гражданската война в следвоенните политически и социални промени в Гърция. Творбите му са преведени на холандски, немски, френски и други чужди езици. За повече биографични детайли за Ренос Апостолидис вижте Вангелис Хадживасилиу, "Ренос Апостолидис," в "Следвоенна проза; от войната от '40 до диктатурата от '67," том б΄, стр. Атина: Соколис, 1988, Хаджифотис И. М., "Апостолидис Ренос," в "Голяма енциклопедия на съвременната гръцка литература," том 2, Атина: Хари Патси, без дата и без страници, "Апостолидис Ренос," в "Световен биографичен речник," том 1, Атина: Екдотики Атинон, 1983. (Източник: Архив на гръцките автори, ЕКЕВИ).