Baruch de Spinoza

Барух де Спиноза (1632 - 1677). Роден в Амстердам, той произхожда от еврейско-португалско семейство, което преди това е мигрирало в (тогавашните испански) Нидерланди по време на преследвания. В младостта си е работил като шлифовач на лещи. Спиноза е известен също с християнското име Бенедиктус и се счита за един от най-важните предшественици на Европейското просвещение. През 1656 г. е отлъчен от еврейската синагога в родния си град. Неговите философски мисли за държавата предвещават създаването и развитието на буржоазната демокрация, а идеите му за природата се основават на фундаменталната концепция за универсална природна сила с "божествен" произход, вместо на персонализиран бог. По отношение на библейската херменевтика, Спиноза въвежда нови перспективи: Библията не съдържа словото на Бога, а Неговата воля, предадена от пророците, т.е. посредници, които, както много други, могат да я предадат неправилно и чиито произведения може да са били променени или неразбрани с времето. Следователно, за да се извлече "сигурно" и "ясно" значение на Библията, както съвременникът на Спиноза Декарт изисква "ясни" и "отчетливи" философски концепции, е необходимо историко-философско преосмисляне. Спиноза призовава за "interpretatio scripturae" на Библията аналогично на изследването на природата. Той умира в Хага от туберкулоза.