Jacques Derrida

Жак Дерида е роден през 1930 г. в Алжир. От 1960 г. преподава философия в Сорбоната, от 1965 г. в École Normale Supérieure, а от 1983 г. в École des Hautes Études. Идеите на Дерида привличат общественото внимание за първи път, когато две от неговите статии са публикувани в парижкото списание "Critique" през 1965 г., където той развива теорията си за природата на писането. Тези статии формират основата на първата и най-известната му книга, "За граматологията", публикувана през 1967 г. През същия период той също допринася за френското ляво издание "Tel Quel". От началото на 1970-те години той разделя времето си между Париж и Ню Йорк. Преподава в Университета Джонс Хопкинс, Йейлския университет и Калифорнийския университет. Присъждането на почетна степен на Дерида от Университета в Кеймбридж през 1992 г. предизвиква буря от противоречия в академичната общност. Дебатът е толкова интензивен, че факултетът е принуден да подложи въпроса на гласуване. Дерида става известен и също така е критикуван основно за разработването, в края на 1960-те години, на нов подход към философските текстове. Така наречената теория на "деконструкцията" се фокусира върху двусмислието и противоречието в значението. Дерида заключава, че писмените текстове си противоречат и че деконструкцията се противопоставя на тиранията на лесните отговори. Той участва в кампании за защита на правата на имигрантите във Франция, протестира срещу апартейда в Южна Африка и подкрепя дисиденти в комунистическа Чехословакия. Основните му произведения включват "Писане и различие" (1967), "Реч и феномени" (1967), "Дисеминация" (1972), "Позиции" (1972) и "Археология на лекомислието" (1973). Той почива след битка с рак (диагностициран година по-рано) на 9 октомври 2004 г. на 74-годишна възраст в болница в Париж.