Искам: Анонимната революция на женското желание
Една сурова истина за патриархалните уши и затова толкова необходима.
Искам, в подбор и предговор от Gillian Anderson, не е просто сборник от анонимни сексуални фантазии на жени. Това е книга-обвинение, зов за видимост, вик от най-дълбокото и лично място на женското съществуване: желанието.
Чрез стотици анонимни писма жени от цял свят споделят най-скритите си, освободени от вина фантазии. Някои нежни, други сурови, трети болезнени, но всички автентични. Те говорят за сексуалността, удоволствието, загубата, идентичността, травмата, грижата, нуждата от самостоятелност.
Сексът тук не е обект на вуайоризъм, а огледало на обществото. И образът, който се връща, често е неприятен за онези, които са свикнали да слушат само собствения си глас.
Gillian Anderson не действа като обикновен редактор. Тя участва равностойно в диалога, като самата тя споделя своя анонимна изповед, заемайки позиция както като жена, така и като съвременен феминистки глас.
Намерете го тук:
Какво желаеш, когато никой не те гледа? За какво фантазираш, когато светлините угаснат? Когато мислиш за секс, какво наистина искаш?
Когато говорим за секс, говорим за женственост и майчинство, изневяра и експлоатация, съгласие и уважение, справедливо отношение и социално равенство, любов и омраза, удоволствие и болка. И все пак, много от нас изобщо не говорят за това.
В тази новаторска книга Джилиан Андерсън подбира и представя анонимните сексуални фантазии на стотици жени от цял свят (включително и собствената си анонимна фантазия).
Текстовете са удивителни: те преливат от желание, страх, интимност, срам, удовлетворение и накрая — освобождение. Фантазии за забранен партньор или множество любовници, за нежен и деликатен секс или страстни и игриви срещи, написани от жени без сексуален опит или от жени с безброй преживявания — тези писма отварят прозорец към най-скритата част на съзнанието ни.
„Желание“ разкрива как се чувстват жените по отношение на секса, когато са напълно свободни да бъдат себе си.
Какво желаеш?
Самата структура на книгата е предложение за разбиране на желанието
Писмата са организирани в тематични раздели, които подчертават обхвата и сложната природа на фантазията. От интензивността на срещите с „Непознати“, до тъмните нюанси на „С Дивото“. От деликатния баланс на „Доминиране и Подчинение“, до стремежа към „Още, с Още“. Разделът „Кинкове“ разтваря идеята за нормалност, правейки място за удоволствие отвъд срама.
И все пак, книгата не просто хвърля светлина върху онова, за което никога не се е говорило. Неината по-дълбока сила е друга: Тя ни кани, нас жените, да погледнем в себе си и да признаем, че имаме фантазии. И, най-важното, да приемем, че това е ОК.
ОК е да ги имаме.
ОК е да ги изразяваме.
ОК е да ги осъществяваме.
ОК е да им се наслаждаваме.
Книгата „Искам“ не е трудна за четене, защото е тъмна или провокативна, а защото казва истината. И тази истина, колкото и освобождаваща да е за жените, които я четат, става също толкова неудобна за патриархалните уши, които са се научили да говорят, но не и да слушат.
Това е творба, която не разкрасява, не прикрива, не позволява дистанция. Тя те изправя пред въпроса:
Колко пространство допускаме, като общество, за женската фантазия? Колко свобода сме дали на женския глас?
бъдете първият, който остави коментар