«След като човекът се появи на земята, музиката дойде при него като небесно откровение, като език, който се отличава между всички езици. Музиката говори на сърцето с онова, което сърцето крие в себе си, това е разговор между сърцата. Тя е подобна на любовта, силата й докосва всички хора. Първобитните я пеели в пустинята. Кралете в дворците тръпнат при звука й. Майките, загубили децата си, я изтъкали с въздишките си, тя се е превърнала в траур, който разтапя камъните. Хората в еуфорията на радостта я включили в удоволствията си, тя се е превърнала в химн, който нежно утешавал страдащите от нещастия. Подобна е на слънцето, което поздравява с лъчите си всички диви цветя» (Музиката) . . . «В моето лудост, намерих свобода и спокойствие; свободата на самотата и спокойствието на тези, които никой не разбира, защото тези, които ни разбират, поробват нещо в нас. . .» (Лудият).