Възможно е да се защитим от други бедствия, но що се отнася до смъртта, ние хората живеем в град без стени. Епикур

Бих искал да твърдя в началото нещо смело: фактът, че умираме, е най-важният факт за нас. В повечето случаи игнорираме смъртта. Планираме бъдещето, сякаш то няма да се случи. Не се движим като останалите животни, чиято осведоменост за смъртта се повдига само когато се изправят пред заплаха.

По някакъв начин знаем, че ще умрем. Знаем, че нашата смърт ще бъде краят ни, че смъртта не е постижение или цел и че по някакъв начин е едновременно неизбежна и несигурна. Въпреки това, бягаме от това знание, сякаш то няма нищо общо с нас.

Смъртта, когато настъпи, винаги ни шокира; тя е удар, който идва отвън, а не е централна човешка възможност. Реагираме на смъртта - на другите - повече като на нещо, което им се е случило, отколкото като нещо, свързано с това, кои са те.

Ако го виждахме като нещо, свързано с това, кои сме, щяхме също да трябва да видим себе си в термини на смъртност. За повечето от нас, поне през по-голямата част от времето, това е нещо, което не можем да понесем. Тод Мей