Съвременната медицина е призована да даде отговори на голям брой въпроси, свързани с различните форми на физическа активност. Спортът, в съвременната си интензивна форма, наистина ли защитава здравето или структурните и функционалните адаптации на органите при систематичното трениране водят до прояви на патологични състояния?

Може ли физическата активност да се използва като средство за физическа рехабилитация, като терапия на различни заболявания? Колко опасна е спортната дейност, когато съществуват конкретни здравословни проблеми, като бронхиална астма, захарен диабет или сърдечни заболявания? Какви са специфичните медицински проблеми на "елитните" спортисти или на жената-атлет или на детето? По какъв начин изборът на подходящо хранене или даването на определени легални ергогенни вещества може да подобри представянето? Какви са приложенията в изследванията, клиничната практика и образованието за справяне с големия проблем на "допинга"?

Следователно, развитието на спорта не може да бъде възприемано отделно от развитието на спортната медицина. До преди няколко години "Спортната медицина" представляваше клон на медицинските специалности, който се занимаваше почти изцяло с превенцията и лечението на спортни травми.

Днес обаче "Спортната медицина" е разширена значително и се основава на множество медицински специалности и други науки, които целят решаването на медицинските, а не само, проблеми на спортиста и, в крайна сметка, осигуряване на здравето му и подобряване на представянето му. В това отношение, "Спортната медицина" не може да бъде просто медицинска специализация, а дългогодишен опит в области като физиология, биомеханика, функционална анатомия, физиология на труда, биохимия, психология, патология, кардиология, пулмология, ортопедия, гинекология, педиатрия, хигиена, хранене, физическа рехабилитация и трениране.

По този начин в приложенията на съвременната спортна медицина основната роля поема лекарят, но въпреки това в различни области важно е участието и на други специалисти, като физиолози, фитнес инструктори, кинезитерапевти, физикотерапевти, диетолози и медицински сестри.

Поради тези причини, една книга по спортна медицина не е насочена изцяло към лекари, а и към други специалисти. Написването на съвременна книга по спортна медицина не е лесна задача, тъй като липсата на българска литература в тази област и предложението на колегите в Лабораторията по спортна медицина ме накараха да взема решение за ревизирано и обогатено издание на "Медицината на спорта".