Младото момиче вървеше с усилие, задъхвайки се в заснежения двор на болницата в град Сяр, Македония. Беше съвсем сама и тъй като студът беше пронизващ, почти я беше парализирал. Нощта, студена прегръдка, започваше все повече да я стиска. Но тя издържаше. Трябваше да издържи. И ако не дължеше това на себе си, го дължеше на някой друг... В противен случай отдавна щеше да се е предала.
Плъзна дясната си ръка над огромното си коремче и я спусна надолу, докато студените ѝ пръсти се хванаха за лявата, в опит да задържи бебето, което идваше. От краката ѝ течеше кръв, която капеше и оцветяваше снежнобялата земя, оставяйки следи от червен поток заедно с отпечатъците ѝ.
Спря по средата на двора и погледна сивата маса на сградата. Почти беше стигнала. Успяла беше. Още петдесет крачки и щеше да е вътре. Изтри сълзите, които течаха непрекъснато по восъчното, но все пак толкова свежо лице. Беше на около шестнадесет години. Гримаса на болка изчерта бръчка между веждите ѝ, но не издаде звук. Захапа посинелите си устни докато кървяха и продължи крачките си, докато червените петна зад нея растяха и се сгъстяваха.
Пет минути по-късно отвори главната врата на сградата и влезе вътре. Преди да каже дума, се строполи по гръб на бетонния под пред изненаданите очи на сестра медицинска сестра, която минаваше в този момент. Медицинската сестра първо видя падналото тяло, после огромното коремче и след това кръвта, която течеше между разтворените крака и вече беше образувала малко червено езерце.
Издаде силен вик, който се чу до стаите на пациентите на първия етаж.
