Сломо Венецция (род. 1923), евреин от италианската еврейска общност в Солун, е преместен през април 1944 година на 21 години в Аушвиц-Биркенау, където се присъединява към Sonderkommando, от които е един от малкото оцелели.

Тези "специални части" са били натоварени от СС да изхвърлят телата от газовите камери и да изгарят телата на жертвите, преди и те самите да бъдат убити след няколко месеца "служба". В края на войната е имало само няколко десетки оцелели, от които малко са говорили, и то само фрагментарно, за този период.

Сломо Венеция е единственият човек, който е успял да разкаже цялата си история, пътуването си в дълбините на едно земно ад. Разказът на Сломо Венеция, непосредствен и без пукнатини, потвърджава думите на Примо Леви: "Уловянето и реализирането на идеята за тези така наречени 'специални части' беше най-демоничното и тъмно престъпление на националсоциализма."

Ужасяващото свидетелство на Сломо Венеция, което се развива в разговора му с Беатрис Прашкие, разказва с абсолютна искреност само това, което е видял сам, предоставяйки неистови детайли, които разкриват ужасността на престъплението в цялата му степен. Той не пропуска дори варварството на отговорния за крематориума, масовите екзекуции и непрекъснатата работа на газовите камери и крематориумите.

Както казва Симон Вейл: "Прочела съм много разкази на затворници, които всеки път ме връщат в живота на лагерите. Разказът на Сломо Венеция изпъква, защото е единственото цялостно свидетелство на оцелял член на Sonderkommando... През този скромен разказ оживяват изцъклените лица, изтощените, отегчени и уплашени очи на всички мъже, жени и деца, които той ще срещне за първи и последен път..."