Има жени, които са пораснали, влюбили са се, оженили са се, имали са деца, остарели са и въпреки това не са живели… За Василики
Василики, родена през 1953 г., е реален човек, живее в Солун и я познавам откакто се помня. За мен тя беше една от най-красивите гръцки жени, не само на своето време, но и на днешния ден. Киното ѝ красота беше почти съвършена и помня, че всеки път, когато я виждах, оставах с отворена уста от възхищение. През онези години на 1970-те, високо и стройно, модерно момиче с мерки на модел от чуждестранни стандарти не приличаше на гръцка. Тя беше толкова впечатляваща, че където и да минаваше, обръщаха глави. И не бяха само перфектните пропорции на тялото и прекрасното ѝ лице, тя се обличаше с последната дума на модата и с най-модерното и авангардно, което се носеше. Тя беше предвестник на еманципацията на гръцките жени няколко десетилетия по-късно. Ако беше участвала в конкурси за красота, със сигурност щеше да спечели титла, или ако беше направила кариера като модел или актриса, щеше да стигне много високо. Но самата тя не осъзнаваше силата на външния си вид, напротив, вярваше, че е просто симпатично момиче и вероятно се учудваше, че привлича внимание.
Причината, поради която реших да напиша живота ѝ, беше нещо като оправдание за всичко, през което е преминала, за възможностите, които е пропуснала. Защото Василики не посмя да се изправи, когато трябваше, беше по същността си срамежлива, нерешителна в ситуации, които изискваха смелост, твърдост и упоритост. Но и не е имала помощ от никого, а фактът, че живееше в село, където умовете бяха затворени, правеше нещата още по-трудни. Вярвам твърдо, че ако беше стъпила твърдо от рано и беше защитила смело желанията си, днес пътят на живота ѝ щеше да е много по-различен и тя нямаше да носи тежък кръст, със сериозен здравословен проблем, който заедно с финансовите трудности я измъчва от много години. Но тъй като зад нея стоят двама достойни синове и внуци, тя благославя съдбата си и казва слава на Бога.
