Имало едно време един добродушен стар магьосник, който щедро и мъдро използвал магиите си, за да помага на съседите си. Вместо да разкрива истинския източник на силата си, той се преструвал, че отвари, заклинанията и противоотровите му изникват сами от едно малко котле, което наричал „щастливото гърне“. Хора от далечни места идвали при него със своите проблеми, а магьосникът с радост разбърквал котлето си и уреждал всичко.

Този обичан магьосник живял до дълбока старост и след това починал, оставяйки на единствения си син цялото си имущество. Синът обаче имал съвсем различен характер от благия си баща. Според него, който не разбирал от магии, бил безполезен, и често не одобрявал навика на баща си да предлага магическа помощ на съседите им.

Когато бащата починал, синът открил скрит в старото гърне малък пакет с неговото име. Отвори го с надеждата, че вътре има злато, но вместо това намери една мека дебела пантофка, твърде малка за крака му и без чифт. Върху парче пергамент, поставено в пантофката, пишеше: От сърце ти пожелавам, сине мой, никога да не ти потрябва.

Синът прокле помраченото от старостта съзнание на баща си и хвърли пантофката в котлето, решен отсега нататък да го използва като кофа за боклук.