БУДИЛНИКЪТ ЗВЪНИ КАТО ХИСТЕРИЧЕН. Недоволствам, раздразнявам се, накрая го спирам с едно силно натискане и с очи все още затворени. Мисля си защо съм сложила будилника, след като вчера вечерта реших да не ходя на работа сутринта. Опитвам се да заспя отново и тогава си спомням. Разбира се. Днес е рожденият ми ден. Навършвам четиридесет. Имам гости вечерта. Трябва да отида до супермаркета и после да готвя. Лорета, момичето, което идва веднъж седмично да почиства, вече трябва да е вкъщи. Ще остане цял ден. Уговорили сме го.
Изскачам бързо от леглото, повличайки Мерилин, котката ми, на пода. Мерилин мърка раздразнено. Навеждам се и я галя. „Извинявай, скъпа моя“, казвам ѝ и както винаги ѝ давам целувка на сребристо-сивата ѝ главичка. Тя започва да се гали и се търкаля по пода, предизвиквайки ме да продължа. Толкова е гальовна, че ми напомня незабравимата Монро. Затова я наричам Мерилин. „Друг път“, ѝ казвам. Тичам към банята, затварям вратата и заставам пред голямото огледало на цял ръст, залепено зад нея. Махвам копринената си бяла нощница и оставам съвсем гола. Гледам се, опитвайки се да различа четиридесетгодишната жена, но това, което виждам, е едно момиченце… тийнейджърка… млада жена, накратко. Не повече от тридесет.
