Тези две игри са толкова странни и толкова уникални, че накрая - дори и да не си разбрал точно какво си играл и преживял - знаеш, че е било нещо специално. Двата заглавия са от една и съща компания и имат някои общи черти, те са puzzle-platformer игри, но и доста важни разлики. Limbo беше първата игра на Playdead, малко студио от Дания. Започваш в тъмна гора, в среда, която балансира между двумерно и тримерно пространство. В такава среда никога не съм очаквал да изпитам страх, но играта ме опроверга блестящо. Без евтини jump scares, без зрелищни cutscenes, играта с уникалната си атмосфера и музика те кара да се изгубиш. Запазва зловещия елемент от началото до края. Limbo в никакъв случай не е лесна игра. Тя е сурова във всеки свой момент и наказва и най-малката ти грешка. Оставя те да страдаш, за да се научиш, тъй като не ти дава и най-малкото обяснение или помощ от началото до края. Всички puzzles са изобретателни и те държат в напрежение, а липсата на каквато и да е насока те оставя с много въпросителни накрая. Скритата част, която отключваш, когато завършиш играта и си събрал всички яйца, е мъчение. На практика играеш със затворени очи, защото през по-голямата част от времето се сблъскваш с черен екран. Единственото ти оръжие са звуците, които си научил от смъртоносните машини и капани, които те наказваха в останалата част от играта.

Inside е духовният наследник на Limbo и също има дози зловеща атмосфера, но в много по-малка степен. Тук има много по-ярки цветове, въпреки че все още се намираме в тъмна среда, а е добавено и половин измерение. Знам, че звучи противоречиво, но към картината ти е добавена дълбочина, която не можеш да използваш. Резултатът е завладяващо естетическо зрелище, въпреки че продължаваме да говорим за игра от този тип. В Inside суровият характер на предшественика е оставен настрана що се отнася до platforming-а и е поставен по-голям акцент върху пъзелите. Картината, която виждаш във всеки момент, е монументална, в резултат на което играта е по-достъпна от своя предшественик. Лично аз смятам и двете за шедьоври, но разбирам защо Inside имаше по-голям отзвук, тъй като визуално беше епично. В нито една от двете няма ясен отговор какво точно се е случило. Нито преди да започнеш пътешествието си, нито след това. Многобройните фенове на серията продължават да измислят теории.
За мен това е must play игра, но е толкова особена, че не мога да съм сигурен, че ще убеди всички. Все пак е налична на всички платформи във физически и дигитален формат, като вече е на изключително ниска цена и често е на промоции (8,99 и двете заедно или дори по-ниско). На тази цена не мисля, че изборът на тези два прекрасни заглавия е риск.

Става дума за две отделни игри, които представляват нещо различно, ако ги сравниш. В това, по което си приличат, са 2D естетиката, особената атмосфера, историята, която не можеш да разбереш, защото всеки после ще даде своя собствена интерпретация на това, което е преживял, и това, че със сигурност трябва да ги изиграеш като преживяване, ако искаш да се наричаш истински геймър.

Limbo: Тъмна, с много мрачни нюанси и според мен по-малко интересна от Inside. Прекалено много са опасностите, доста са пъзелите, много кратка е продължителността и краят изисква доста интерпретации.

Inside: Околната среда изглежда по-жива, с много повече цветове, много интерактивна и според мен по-интересна и предизвикателна история от Limbo, без да искам да правя спойлери. Също много кратка продължителност, краят отново има различни интерпретации и има и secret ending.

Като цяло, като преживяване, понеже такива игри излизат рядко, ако искаш да дадеш различен полъх и стимули на себе си, знаеш какво да направиш. Buy Button!

Завърших и двете на компютъра за 3-4 дни (с лежерно темпо). Това са две различни игри една от друга, но сходни по стил. Особено с много красива, зловеща атмосфера. Това са двумерни платформени игри (въпреки че в Inside е изобразено и третото измерение — дълбочината, просто не можеш да се движиш в него), в които се опитваш да решаваш пъзели.
За Inside: Много красиво обкръжение, по-добро управление — по-чести записвания, малко по-голяма продължителност, по-лесна (наложи ми се да търся отговори на 2 пъзела), по-ясна история, като цяло по-балансирана и по-интересна за игра.
За Limbo: Играта има по-трудни пъзели, по-лошо управление на някои места, не толкова чести записвания. Всичко това прави играта изнервяща, защото за да продължиш, трябва да умираш, а не просто да мислиш, както в Inside. Степента на трудност е нарастваща (към края постоянно търсех отговорите в интернет), а историята е по-трудна за разбиране.
Да се отбележи, че и в двете игри краят на историята не е ясен и че трябва да ги изиграеш отново, за да си дадеш собствена версия за края и като цяло за историята. Нещо, което лично на мен не ми породи интерес да го направя, поне не още, след като ги завърших днес. В заключение, това са две интересни игри, различни от повечето, които лично аз препоръчвам да наемете (ако можете да ги завършите и за 2 дни). Също така можете да изиграете и демото на Limbo на Android.
(Не се препоръчват за нервни хора!)