В съвременния свят, преводът е навсякъде. Прекаляваме с преводите: в литературата, разбира се, в образованието, както е известно, но и навсякъде, особено в научните и техническите области.

Що се отнася до философията, хуманитарните науки и политиката, те се отнасят до културни традиции, вижте национални, които изискват значителни усилия за превод и интерпретация. Но, в този свят, който бързо се превръща в Вавилонската кула, забравяме, че преводът не е оригиналът, че това е дело на преводача. Но какво точно е делото му;

Относно предварително направените преводи, "красивите неверни", е казано всичко, или почти всичко. В тази книга, J.-R. Ladmiral не размишлява вече само над приемането на преводите, но и над тяхното производство. Той се опитва да даде теория, основана на личния си опит като преводач.

С реализъм на преводача, който не се подлага на авторитета на теоретичната структура, той се ограничава до "раздробена" или многократна теория, до "теореми" за превода, които формират концепции, за да може човек да превежда наистина.