МЕЖДКУЛТУРНА СЪВЕСТ И ТЕАТРАЛНО СЪЗДАНИЕ: Театърът е сложен междкултурен феномен, много преди конкретната концепция да се утвърди и да стане система за референция и методология за подход и интерпретация на съвременните социални, художествени и педагогически данни.

Започвайки от съзнанието на автора и драматичния текст, става ясно, че театърът, като литературен жанр, представлява комбинация от разнообразни, понякога хетерогенни елементи, които произхождат от същата или възможно различна културна традиция, но които в своето цяло формират организирана семантична среда с изключителна динамика.

Древната трагедия е историческият първи (и поради това archetypical) пример за такъв подход. Както `Персите`, така и `Медея`, както и `Ифигения в Таврида` и `Елена` представят герои, ситуации и поведения, които значително надхвърлят понятийните и екзистенциалните рамки на древногръцката философия за живота, с нейните философски, теологически и космологични разсъждения, и формират едно цяло, съставено от елементи на други култури, антропологични, етнофутурни и културни данни.

Въпреки това, конкретните произведения са неразривно свързани композиции, в които `познатото` и `непознатото` се представят недиференцирано, напълно интегрирани в традицията на местната и автентичната гръцка специфика.

Но същото важи и за текстове като `Царед Ойргос` и `Прометей Кавен`, `Вакхите` и `Евменидите`, където предшествениците на архаичната, дори праисторическа устна традиция, творчески се съединяват и формират уникални композиции, които от своя страна служат за примери за по-нови създания, пряко или косвено свързани с тях.