От времето на формулировката на Симонид от Кеос, както я е запазил Плутарх, че живописта е безмълвна поезия, а поезията е говореща картина («Симонид т?н м?н живописта поезиян безмълвна нарича, т?н д? поезията живописта говореща»), различни практики на теоретичен и критичен дискурс (философски, естетически, литературен и визуален), както и самите художествени...