Беше невъзможно да се каже какъв живот предстои на момиченцето. Какво ще стане. Каква работа ще върши, кого ще обича, дали ще скърби, ще губи или ще печели. Дали ще има деца и какви хора ще излязат от тях. Дори не можеше да си представиш как ще изглежда като възрастна. На четири години нищо още не беше завършено. Цветът на очите ѝ се сменяше между светлосиньо и зелено, косата ѝ, която беше тъмна при раждането, сега беше изрусена, макар че имаше доза червено между русото, и цветът можеше отново да се промени. Много беше трудно да се определи нещо сега. Лежеше по корем с лице към дъното. Задната част на главата ѝ беше покрита с гъста, съсирена кръв. Само плитките, които започваха от задната част на главата и плаваха, имаха по-светли оттенъци.
Все пак не бихте казали, че в тази сцена цареше отвращаваща атмосфера. Не по-отвратителна, в крайна сметка, отколкото ако не беше паднала там във водата. Шумовете в гората бяха същите и непроменени, както винаги. Светлината проникваше между дърветата и падаше на тънки лъчи, по същия начин, както винаги, когато имаше слънце по това време на деня. Водата се движеше спокойно около нея и повърхността ѝ се набръчкваше само ако понякога някоя водно конче кацнеше върху нея и предизвикваше малки пръстеновидни вълнички. Преобразяването беше започнало и скоро и тя щеше да се слее с гората и водата. Ако никой не я намереше, природата щеше да продължи своя ход и да я направи своя. Засега никой не знаеше, че е изчезнала.