Очите ми имат огромни черни, треперещи кръгове. Те са яркочервени като на Дракула и ме болят ужасно. Колкото и капки и капки за очи да слагам, те продължават да ме болят и да ме „режат“, чувствам се сякаш всеки момент ще ослепея, ще викам „сляпааааа“, но никой няма да ми обръща внимание.
Кожата ми е пожълтяла, винаги е била светла, но сега е станала яркожълта, изглеждам като китайка, която е излязла на слънце, бръчките ми, от тънки и разпръснати, станаха дълбоки и много. Много дълбоки и много, много.
Устните ми са бели, напукани и посинели по краищата. Ръцете ми треперят сякаш имам Паркинсон, не мога да пия кафе без да разлея половината, краката ми треперят сякаш съм погълнала земетресение и цунами в едно. Косата ми има нужда от подстригване и боядисване – в ужасно състояние е, въпрос на време е Гръцката асоциация на фризьорите да ме съди, защото развалям репутацията им, докато тялото ми е от трагично до много, много трагично.
Талията ми побира цялото басейнско поле, пет-шест плата, седем долини, три езера и девет пасища, но не може по никакъв начин да се побере в любимите ми дънки! Гърдите ми отказват да влязат в какъвто и да е сутиен, който уважава поне малко законите на елегантността и мисля, че дясната е спаднала повече от лявата, докато лявата е пораснала и е станала по-тежка от дясната!
