В миналото разделяхме дългата история на Китай на династии - някои от които продължаваха векове. Въпреки това, в по-новата история династиите бяха кондензирани в поколения, наследяващи се едно след друго с все по-бърз темп.

Същото важи и за политическите лидери от ерата на Мао Дзедун, "Великият кормчия", който дойде на власт през 1949 г. и откри първото поколение на комунистическата "династия". Дън Сяопин беше най-значимият член на водещото поколение на КПК от 1977 г. и пионер на икономическите реформи, докато днес Ху Дзинтао представлява четвъртото поколение.

Хората в китайското общество са били формирани от различни видове образование и различни светогледи, в зависимост от годината на тяхното раждане. За главния герой на нашата история, роден в началото на 50-те години, животът му прилича на отворена историческа книга: след ерата на Мао, която приключи през 1976 г. със смъртта на Мао, последваха тридесет години на големи сътресения.

Това поколение участваше във всичко, в колективното щастие и индивидуалните разочарования, в ентусиазма, но и в отчаянието. И те преживяха промените на пост-Мао ерата, когато Дън Сяопин, с известната фраза "Не ме интересува дали котката е черна или бяла, стига да лови мишки," се обърна към икономическия прагматизъм.

Поколението на главния герой днес е "кормчията", който насочва историята на Китай.