Културната памет, надеждата на Историята, често се оказва също толкова силна, колкото и историческото събитие.
Тук имаме Константинопол, въплътен. Място, където приказки и истории се сблъскват и смесват; град, който ражда идеи и информация, за да тъче своя собствена памет. Награда, която имаше също толкова голямо значение като нещо абстрактно, като мечта, както и в реалността. Град, който дълго време съхрани вечна традиция, стара колкото раждането на съвременния ум – място, където се култивират разкази, които ни описват кои сме в настоящето. Със строги исторически термини, неуспехите на арабите наистина отбелязаха промяна на една амбиция. Вече целта не беше да се „отреже главата“ на Византийската империя, а да се съсредоточат върху земите около нея – на изток, на юг, на югозапад. Резултатът беше 700 години неспокойно съжителство на новите монотеисти, съжителство, което беше свидетел на сътрудничества, както и конфликти. Но никой не забравяше, че „костта в гърлото на Аллах“ не беше премахната.