Те вървят бавно по извита, тъмна улица с средновековна каменна настилка, далеч от шума на булевард Рингщрасе и луксозните каляски, които превозват безгрижни, шумни хора. Тук, в този отдалечен ъгъл на града, в пустинните околности на Феслау, всичко е обвито в тишина.
Минават покрай тихи дворове, безшумен камбанария, малки магазинчета, които току-що са отворили. Светът изглежда неподвижен, като маслена картина. И красив, спокоен. Най-накрая свят, който може би би могъл да ги побере. Чуват се само стъпките им и трептенето на врабче, което скача от покрив на покрив, сякаш ги следва. Той сякаш не му обръща внимание, но тя от време на време вдига поглед и го гледа с възхищение.
