Иро се роди в средата на нищото през горещото лято на 1930 г. Цялата природа страдаше от жегата, когато малката избра да се появи, а първата ѝ люлка беше от цикадите, които пееха пред прозореца ѝ. Къщата ѝ беше малка каменна плевня, която баща ѝ беше упорито опитал да направи обитаема заради красивата си съпруга Катерина. Катерина обаче почина при раждането на първото им дете заедно с новороденото, оставяйки го в дълбока скръб, до такава степен, че родителите му се страхуваха да не загубят сина си от мъката му, затова и се опитаха упорито да го оженят отново…
Две години по-късно Филио влезе като снаха в дома, създаден с толкова копнеж за голяма любов, и Димитрис разбра грешката си още през първия месец. Филио не беше това, което изглеждаше. Твърда, изискваща и, най-важното, без морал. В началото, разбира се, го изненада приятно, че красивата му жена нито се срамуваше, нито избягваше прегръдките му. Това, че беше ненаситна в любовта, не го притесни изобщо, макар да не го очакваше, може би защото не беше срещал никоя като Филио…
Веднага щом влизаше в къщата, тя го чакаше гола и го отвеждаше в небеса, където никога не беше летял. После, разбира се, се срамуваше малко за това, което беше направила, но Филио беше до него и от самото начало искаше все повече… Благославяше късмета си, че къщата им беше далеч от селото, защото така, както викаше жена му в онези часове, щеше да ги чуе цялото място и нямаше да може да гледа никого в очите.
