Много искам да споделя болката си и с други майки. Не може да съм само аз готова да получа нервен срив, защото, когато бях млада, направих грешката да родя син! Лъв, не казвам, гордост чиста, безкрайна обич, но и проблеми! Не искам да ви обърквам или да ви уморявам. Болката си искам някъде да кажа, намерих подръчно молив и хартия, намерих изход... Защо го направих, не го отричам. Нито забравям радостта си, че като истинска гръцка майка родих син, и добре да ми е, че не попитах. Защото казват ясно: „Не знаеше ли? Не питаше ли?“ Силен да е моят син, но ме измъчва и продължава да ме измъчва, и съм сигурна, че ще продължи, докато му омръзне. Първо беше бебешката възраст, добре, минахме я, да кажем, добре. Гладен беше на всеки два часа, но когато го хранех, затваряше устичката си и се успокоявахме за около час най-много. После беше детската възраст. Там нещата се усложниха, защото се оказа хиперактивен, моето злато, и се наложи да се напрягам, за да го спра преди да разруши всичко по пътя си.
Дадохме, взехме, пуснахме го в училище. Вдишах облекчено, или поне така си мислех, защото бързо се убедих, че съм се заблудила жестоко! Веднъж седмично, а може и два пъти, за да не ви кажа и да ме сметнете за прекалена, учителката ме викаше, за да ми изброи постиженията на моя Диоген, които бяха... безброй. Лош не беше, не. Всички говореха за добротата и учтивостта му. Правеше каквото правеше, безсрамно, признаваше го и се извиняваше. Очарователен, но и проблемен. Не стига всичко останало, имаше и още едно... качество да го нарека, недостатък да го определя, какво да ви кажа, аз съм майка. Здрав и силен от бебе, с невероятна сила в ръцете, ставаше обществена опасност за всички останали деца само като решеше да играе.
