Казвам се Дата… От години. Почти вече забравям, че някога ме кръстиха Александра^ Александра Салвану, дъщеря на Роберто и Харитини.
Заедно с личната карта, погребах и миналото. Вече няма онази момиче, станах нещо друго, нещо, което може би не прилича на човек. Не съжалявам. За нищо в живота си не успях да съжалявам и това понякога ме кара да се чудя от какво съм създадена. Каква тежка прокоба е обладала раждането ми, какъв горещ печат на злото се е залепил върху мен. Някога някой ми каза, че който се приближи до мен, влиза в Ада без надежда за връщане, и не го обвинявам. Виновна съм за всички грехове, които Църквата или Полицията могат да ми приписват, но все пак не се чувствам виновна за нищо. Всичко дойде естествено по пътя ми или така ми се стори. Никога не ми е минало през ума, че бих могла да стана нещо друго от това, което станах. Дори не ми мина през мисълта, че в мен първо се ражда злото, после по-лошото, и никога доброто.
Не дадох нищо без да получа много, не протегнах ръка да помогна без да знам предварително, че крайната ми цел е да разрушавам и нищо друго. Онези, които се приближиха до мен, се уплашиха, онези, които ме познаха, страдаха до дълбините на душата си и съжаляваха в момента, в който се озоваха на пътя ми. И ако понякога се опитах да се почувствам като човек, сатаната, който ме завладяваше, не ми позволи да се върна по пътищата на Бога, които никога не съм искала да познавам досега…
