Каква е нашата реакция спрямо древната трагедия? [...] Наполеон беше казал на Гьоте, че каквото е било съдбата за древния свят, е политиката за новия, а Бенжамен Констан беше казал, че значението на свръхестественото в древната трагедия може да бъде пренесено в новото театрално изкуство само с политически термини.

Древната трагедия отказва да представи човешки същества, идеално хармонизирани със своя свят, и няма място за свят, който, ако беше достатъчно разбран, би могъл да ни научи как да се хармонизираме с него.

Има пропаст между това, което е трагичният герой [...] и начините, по които този свят влияе върху него. В някои случаи можем да усетим тази пропаст като конфликт между различни човешки цели. В други случаи не можем да я усетим напълно и тя не може да бъде контролирана.

Това може да важи в равна степен за социалната реалност и за свят, който съдържа свръхестествени реалности. Взаимодействието на героя [...] с сили, структури или ситуации, които могат да го унищожат, може да запази значението си без присъствието на богове или предсказания.

БЕРНАРД УИЛЯМС, Срам и нужда (1993)