В литературната рапсодия, известна като Некия, темата, която преобладава, е Носталгията и Завръщането. От Носталгия по Завръщането, Одисей посещава подземния свят и разговаря с пророка Тирезий и другите мъртви. Цялата рапсодия излъчва атмосфера на меланхолия, подземният свят съществува като слаба продължителност на живота, а оплакването на мъртвите е носталгията по горния свят. В Некия геройът достига до върха на носталгията: той действа и търси завръщането, докато не навлезе в пространството на подземния свят. Но това пространство е място на психична обремененост. Там носталгията рискува да се вкаменее и да спре действието за завръщането. В пространството на мъртвите Одисей не се страхува нито от емоцията, когато се среща с душата на майка си, нито от думите на Тирезий. Но геройът се страхува от вкаменяването в желанието на носталгията, вкаменяване, което би попречило на завръщането. Пред страха от вкаменяването, в състояние на постоянна носталгия в пространството на подземния свят, Одисей бяга.