Изкуството се вълнува болезнено, като проучва начините на възприятие на прерафелитизма, символизма, ар нуво, импресионизма и постимпресионистичните тенденции, фокусирайки се върху полетата на художествената критика и теорията на изкуството в България в периода 1890-1910.

Тя изследва приемането на тези тенденции в контекста на по-широкото възприемане на неоромантичните идеи, теософския мистицизъм, окултизма, спиритизма, декадентските и по-общо ирационалните идеологии, които динамично се разпространяват в Европа в края на 19-ти и началото на 20-ти век.

С цел да се реконструират идеологическите тенденции, концепции и аргументи на интелектуалците от това време, дискусиите и споровете им около естетическите и художествените въпроси, както и философските и познавателните им предпоставки, се събират данни за социалната активност и в частност идеологичната продукция на този период.

Опитва се да се интерпретират теоретичните, литературните, художественокритичните и по-общо журналистическите текстове на Нирвана, Паламас, Хаджопулос, Теодокис, Ксенофонт, Епескопопулос, Камбис, Ангел Влахов, Психарис, П. Яннопулос, Д.И. Калогеропулос, Вокос, Михаидис и др., които се отнасят до визуалните изкуства и творбите на художници като Бейклин, Раскин, Роден, Пюви дьо Шаван, Берн Джоунс, Сегантини, Сток, Клинкер, Климт, Ропс, Гюзис, Яковидис, Партенис и др.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]