Залата беше огромна, с високи резбовани тавани, тапети по стените, покрити с картини, изобразяващи владетели, владетелки, малки деца, кули, замъци, коне, въоръжени воини в битка. Три бронзови кръгли полилеи висяха от тавана и на мястото, където някога слагаха свещи, сега имаше крушки. Техните светлини падаха нежно, подчертавайки още повече позлатените и сребърни свещници, както и деликатните крехки кристални и порцеланови предмети, рисувани и фино резбовани на ръка. Подът беше покрит с много скъпи, ръчно изработени персийски килими, а старите мебели, всички антики, бяха реставрирани, добре полиран и блестяха от чистота и грижа. Навън валеше дъжд и мрачното следобедно светло, което проникваше през двете огромни прозорци заедно със светлината на полилеите, създаваше меланхолична атмосфера, която пасваше напълно на стила на залата.
Възрастната дама със сребристата коса и малките си сребърни диоптрични очила за късогледство застана пред двукрилната врата, опирайки се на ебеновата си тояга със сребърна дръжка във формата на драконова глава, и прочете металната златна табелка с главни черни букви вдясно на стената: „ЗАЛАТА НА ДРАКОНА“. Тя се усмихна леко и влезе вътре. След нея вървяха четири млади деца, две момчета на седемнадесет и осемнадесет години и две шестнадесетгодишни близначки, които си приличаха като две капки вода. Увери се, че всички са влезли и тихо затвори вратата зад себе си. Тя вървеше бавно, спирайки на всеки две-три крачки и гледайки смутено предметите, а придружителите ѝ я следваха стъпка по стъпка.
