Фактът, който ме направи това, което съм днес, се случи, когато бях на дванадесет години, в някой студен, облачен зимен ден през 1975 г. Помня точно момента, когато, свит зад полуразрушена ограда, гледах към тясната уличка близо до замръзналото поточе. Това се случи преди много години, но животът ме е научил, че тези, които казват, че могат да заровят миналото, грешат, защото то пробива пътя си към повърхността с нокти и зъби.
Един ден миналото лято, приятелят ми Рахим Хан ми се обади от Пакистан и ме помоли да отида да го видя. Докато стоях в кухнята с телефона до ухото си, знаех, че не е просто Рахим, който ме вика, а цяло минало на незаличими грешки. Когато затворих телефона, отидох да се разходя по бреговете на езерото Шпрекелс, в северния край на парка Златната порта. Следобедното слънце караше водата на езерото да блести, докато множество малки ветроходни лодки плавно се носеха, задвижвани от свеж ветрец. Погледнах нагоре и видях два червени хвърчила с дълги сини опашки да плават във въздуха!
бъдете първият, който остави коментар