Заглавието на тази колекция от театрални изследвания е свързано с първата глава, но и с останалите (освен последната), доколкото анализът и интерпретацията на драматургията са област на изследване, изцяло включена в научните търсения на театралната наука.

Тази грижа за театралния текст се споделя с филологията, въпреки че новогръцката драма не беше особено успешна и винаги оставала в сянката на поезията и прозата, що се отнася до филологичното изследване и литературната оценка. В това не носеха само вината драматургите и качеството на техните произведения, а и академичната традиция, която третираше театралното произведение като улица без изход на изследването.

Отчасти и първите историографи на новогръцкия театър, които по-скоро започваха от практическото театро и представленията, отколкото от драматичния текст, който, най-малкото, е и самостоятелен литературен продукт, дори и без сцена за конкретизация. Само в последните години, с основанието на театралните отдели в гръцките университети, отношението на науката спрямо новогръцката драма - с изключение на Критския театър - стана малко по-сърдечно.

Пример за този променен ориентация на изследването е този том. Той съдържа следните изследвания:

• Нов сценарий на Византийските Страсти на Христос;
• Приближаването на древната трагедия от Фанариотската драматургия: древногръцките и древномитичните трагедии на Як. Ризос Нерулос (1813-1814) и тяхното възприятие
• Обратът на Романтизма към религиозното Средновековие. "Месия или Страданията на Исус Христос" на Панайотис Сучус (1839) и "Христос страдащ"
• Първите драматични произведения на Григорий Ксенопулос, т.е. (почти) неуспешната театрална кариера на Нестор на гръцката драматургия в прелома на века
• Laudatio за Jules Dassin. Панегиричен реч в тържествената зала на Атинския университет на 29 ноември 1999 г., по случай присъждането на титлата почетен доктор на Катедрата по театрални изследвания на автора