Дзенът е кулминацията, надмощието както на индийския, така и на китайския гений. Индийският гений достигна най-високата си точка с Будата, а китайският гений достигна най-високата си точка с Лао Дзъ.

Същността на ученията на Лао Дзъ се срещат и обединяват в една река, толкова дълбока, че сега не могат да бъдат разделени. Обединението е толкова изчерпателно, че е невъзможно дори да се направи разлика между това, което принадлежи на Будата и това, което принадлежи на Лао Дзъ.

Не става въпрос просто за композиция, а за завършеност. От тази среща се роди Дзен. Дзенът не е нито будистки, нито таоистки, и все пак е и двете.

[Измерение от текста на задната корица на изданието]