Дълбокомислен и остроумен, рационален, но и лиричен, скептичен, но с доза прометеевски романтизъм, Никос Димос е един от най-многостранните и култивирани гръцки писатели.

Литературните му добродетели се разкриват впечатляващо в "Дневника на жегата", нещо между проза, дневник и събиране на кратки есета. Докато Атина е поразена от вълна на жега, която достига границите на екологична катастрофа, авторът, затворен в мазето на дома си, се опитва да свикне с идеята за смъртта.

В края на краищата откупът, който временно прогонва Смъртта от него, е смъртта на любимата му котка.

"Дневникът на жегата е един от най-плодотворните литературни текстове на последните десетилетия". (Танасис Триаридас)

"Писането не е за него възвишение на нарцисизма, а належаща необходимост от живот". (Никос Давветас)