Един извънземен, Вур, идва на планетата Земя, за да види как живеят земните хора. И ето какво вижда: Един господин в ресторант, който яде печени пилета, едно след друго. В компанията му е муха, която седи на троша. Една муха, която вижда всичко; едно дете на крайбрежието. Всички около него правят много слънчеви бани, но то мълчаливо хвърля черупки в морето. Вижда как потъват и сияе от радост.

Един стар цигулар в старата си будка. Щом види Вур, му се усмихва и му предлага една стара бонбона; една места в кино, на последното представление. Тя е прегърнала уморено едно място и държи в скута си един изгаснал фенер; един малък ученик на последната чин в класа, по време на рисуването. Всички останали рисуват състезателни автомобили и пожарникари, а той рисува най-сочното кюфте на света.

Един шофьор на градски автобус. Отегчен е, тъй като прави същия маршрут вече 20 години. Докато спре пред новооткрито заведение за напитки и избира най-студената лимонада в космоса; една майка, която разказва приказка на детето си. Приказка, която говори за Вур. Когато приключва приказката, детето поглежда Вур и му подарява най-нахранената усмивка, която съществува на планетата Земя.

Седем истории за странните животи на хората, през погледа на един извънземен. Седем истории, които натежават, всички заедно, половин килограм. Половин килограм планета.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]