В този труд се прави опит да проследим стъпките на една субективна пътека в зависимост от всичко, което съществува в пространството и времето.

Мариос Хакас в прозовото си произведение се опитва да предаде съобщение, визия от вътрешния си свят. Той не очаква нито положителен, нито отрицателен отговор от получателя. Иска прозата му да служи на нуждата от запазване на всички малки, своеобразни, уникални и ценни характеристики, никога еднакви, които съставляват лицето на човека и без които не разпознаваш човека.

Спасявайки и завършвайки своята личност в произведението си, той същевременно спасява и нашата.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]